GUIDELINES FOR AUTHORS OF EPOHI [EPOCHS] SCHOLARLY JOURNAL

The journal accepts longer articles/studia (max. length: 120 000 signs) focusing on significant issues in the areas of research and education, articles (max. length: 45 000 signs), communications (max. length: 18 000 signs), and review articles (max. length: 12 000 signs). Manuscripts should be submitted in both print and electronic formats; electronic submissions should be sent to [email protected] (Editorial Board).

1. Layout and formatting:
2. Title: capitalized, centre aligned, 14 pt, Times New Roman, Bold, without abbreviations;

(a) With articles in Bulgarian, an English translation of the original title is provided; the translated title follows the original one, preceded by a single blank line; the first letters of major words are capitalized; 14 pt, Times New Roman, Italic;

2. First name(s) and surname(s) of author(s): 14 pt, Times New Roman, Bold; capitalization of first letters;

(a) With articles in Bulgarian, the translated title is followed by the     name(s) of the author(s) transcribed in the Latin script; 14 pt, Times New Roman, Italic;

3. Abstract (in English): 50 – 150 words; preceded by a single blank line; 12 pt, Times New Roman, Italic;
4. Keywords (in English): 12 pt, Times New Roman, Italic;

(a) With contributions in languages different from Bulgarian, authors provide abstracts and keywords in Bulgarian;

5. Main text: preceded by a single blank line; font: 14 pt, Times New Roman, Left; pages should not be numbered;
6. Footnotes: 12 pt, Times New Roman, single-spaced; in the main text, the place of a footnote should be marked by a superscript, in consecutive numeration, by using the option Footnote [← Reference ← Insert]. The footnotes are placed at the bottom of the respective page.
7. Citation:

(a) Main text citation: it should follow the Oxford Referencing System – references to the cited titles, given in a shortened version, enclosed in square brackets, with indication of the cited part of the text.

(b) Footnote citation: if necessary, it should follow the same system.

The shortening of the cited titles should be done in the following way:

– The surname of the author, the initial(s) of the first name(s), title, publication location, publishing house, publication date, for instance:

– an article in a periodical:

Иширков, А. 1923 – Анастас Иширков. Областното име Загорье или Загора в миналото и сега. – Известия на Народния етнографски музей, 3, 1923, 80–88.

Woudhuizen, F. C. 2006–2007 – Fred C. Woudhuizen. Traces of Ethnic Identities in Etruscan Onomastics (Supplementum Epigraphicum Mediterraneum 30). – Talanta, XXXVIII–XXXIX (2006–2007), 259–276.

Georgiev, Vl. I. 1978 – Vladimir I. Georgiev. Thrakische Etymologien. – Балканско езикознание / Linguistique Balkanique, XXI/1, 1978, 5–20.

Since the various periodicals mark in a different way such bibliographic information as year of publication, calendar year of publication, volume, issue, etc., in the bibliographic reference for the periodical, which is the source of a cited text, the format chosen by the periodical and printed in its title page should be followed.

Citing in the main text – an example:

… както установява Анастас Иширков в проучването си за областното име Загора [Иширков, А. 1923, с. 88]

or

… редица други палеобалкански имена, сравнявани, впрочем, с упоменатото етруско име [for example Woudhuizen, F. C. 2006–2007, p. 264].

or

Койлалетите действително не се радват на добро изворово засвидетелстване [практически пълно привеждане на известията на изворите вж. у Georgiev, Vl. I. 1978, S. 15].

– an article in a collection:

Сакъзов, И. 1933 – Иван Сакъзов. Областното име Загора по нови документи. – В: Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му професорска дейност. София, 1933.

Golden, P. 2006 – Peter Golden. The Khazar Sacral Kingship. – In: Pre-Modern Russia and Its World. Essays in Honor of Thomas S. Noonan. Edited by Kathryn L. Reyerson, Theophanis C. Stavrou, and James D. Tracy. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2006, 79–102.

Citing in the main text – an example:

…както се установява в проучването на Иван Сакъзов [Сакъзов, И. 1933, с. 88]

Както пише П. Голден, „… the Türk Qağanate was grosso modo a dual Kingship…” [Golden, P. 2006, p. 87].

– a book:

Селищев, А. М. 1981 – Афанасий М. Селищев. Очерки по македонской диалектологии. София: Наука и изкуство, 1981.

Pritsak, O. 1955 – Omeljan Pritsak. Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.

Citing in the main text – an example:

…както се установява в проучването на Афанасий Селищев [Селищев, А. М. 1981, с. 88] …

or

…съгласно предположението на Омелян Притсак [see Pritsak, O. 1955, S. 56] …

– internet-based publications:

Porter, B. W. Major Statement: Complex Societies… – Porter, Benjamin W. Major Statement: Complex Societies. – http://www.sas.upenn.edu/~bporter/Complex%20Society%20Statement.pdf (accessible: January 2005).

Citing in the main text – an example:

…осветляването на проблемите на т. нар. социална комплексност позволява тя да бъде представена със следните характеристики [see Porter, B. W. Major Statement: Complex Societies…, pass.]

Characteristics of this style of reference:

– In the above-mentioned example, the bibliographic information is given in a shortened version since the internet-based material does not contain any information about the date of internet publication. If the date of internet publication is available, then the material could be cited in the main text in the following way: Porter, B. W. 2005, pass.

– Quite often, an internet-based material is cited only by indicating its internet address, which the editorial board considers unacceptable and will allow only as an exception. Still, most of the internet-based materials have titles and contain information about their authors, so in that case, they should be cited following the model for citing an article in a periodical, only instead of the bibliographic information about the periodical the information about the respective internet source is given: its internet address and the period of access.

If a publication of a cited book or article in a collection or in a periodical is available in internet, it is advisable to mention this:

Van Rouveroy, E. A. B. 1987 – E. A. B. Van Rouveroy. Chef coutumier: un métier difficile. – Politique africaine, No 27 (Septembre – Octobre 1987), 19–29 <http://www.politique-africaine.com/numeros/pdf/027019.pdf , accessible: August 1990>

or

Wagner, C. O. 1990 – Carlos O. Wagner. La jefatura como instrumento de análisis del historiador. Cuestiones teóricas y metodológica. – En: Espacio y organización social. Madrid, 1990, 91–108.

Electronic version:

https://www.academia.edu/313503/La_jefatura_como_instrumento_de_análisis_del_historiador._Cuestiones_teóricas_y_metodológica, 21 p., accessible: August 1991.

When more than one publication by certain author (or authors) with one and the same date of publication are cited in the article, in the shortened reference version this is marked by letters in alphabetical order after the year of publication, as for example:

Добрев, А., Коев, И. 1998 а – А. Добрев, И. Коев. Действията на турски войскови части като съюзник на Тре­та българска армия в Добруджа през Първата световна война – В И Сб. 1998, № 2. [Dobrev, А., Iv. Koev. Deystviyata na turski voyskovi chasti kato sayuznik na Treta balgarska armiya v Dobrudzha prez Parvata svetovna voyna – V I Sb. 1998, № 2].

Добрев, А., Коев, И. 1998 б – А. Добрев, И. Коев. Награждаването на заслужили офицери с български и турски военни отличия през Пър­вата световна война – В И Сб. 1998, № 2. [Dobrev, А., Iv. Koev. Nagrazhdavaneto na zasluzhili ofitseri s balgarski i turski voenni otlichiya prez Parvata svetovna voyna – V I Sb. 1998, № 2].

1. c) Shortened reference versions of the cited publications are also formed by putting down the main part of the title and indicating the cited part of the publication. This is provided only in case the date of publication is unknown or when an internet-based publication is cited, without any bibliographical information available for a printed issue of the cited work:
2. g. Гутнов, Ф. Х. Политогенез… – Гутнов, Ф. Х. Политогенез и генезис феодализма на Северном Кавказе. – Vestnik IC III. (http://www.inci.ru/vestnikiii/vest01.html, accessible January 2004)

Citing in the main text – an example:

…Гутнов изяснява процесите на политогенезис и генезиса на феодализма в Северен Кавказ [see Гутнов, Ф. Х. Политогенез…, pass.]

(d) Shortened reference versions of the cited publications are also formed by abbreviating the title (most often used when corpora or archival sources are cited):

1943. g. БАСВ – Българската армия в Световната война 1915-1918, Т. VIII.; Т. IX , София, 1943.

ГИБИ – Гръцки извори за българската история

ЦДА – Централен държавен архив

It is advisable when corpora such as Гръцки извори за българската история are cited, in the section Abbreviations of the BIBLIOGRAPHY, the following bibliographical information to be included: date of publication, publishing house, publication location of the cited volume or issue.

1. e) If in the reference for a cited publication an abbreviation of the title of the periodical in which it has been published is used, the abbreviation is included in the list of abbreviations even if it is conventional for the established reference style in a given country. In Bulgaria, such abbreviations are ИПр, ВИСб, BHR, They are well known to the Bulgarian specialists but our journal has to make them comprehensible for the foreign reader too. In that case, in the above-mentioned example the following abbreviations are used:

ИПр – Исторически преглед

ВИСб – Военно-исторически сборник

BHR – Bulgarian Historical Review

When in the list of abbreviations, titles of journals are included, it is advisable after giving the meaning of the abbreviation, at least the publication location to be indicated, as for example:

BHR – Bulgarian Historical Review. Sofia

RHR – Revue de l’Histoire des Religions. Paris

CSSH – Comparative studies in society and history. Cambridge

8. Bibliography (a list of all the cited entries): after the main text, capitalized title, preceded by two blank lines, 14 pt, Times New Roman, Bold;

(a) Bibliographical entries in the Cyrillic and Latin scripts are listed separately, starting with the ones in Cyrillic;

(b) Bibliographical entries are listed in alphabetical order, starting with the author’s surname and the first letter(s) of his/her first name(s), Bold; 12 pt, Times New Roman, single-spaced;

For example:

Publications:

Хаджиниколов, В. 1980 – Веселин Хаджиниколов. Общи въпроси на етнографската наука. – В: Етнография на България. Т. І. С., 1980, 53–59. [Chadjinikolov, V. Obshi vaprosi na etnografskata nauka. – V: Etnografia na Bulgaria. T. I. S., 1980, 53-59].

(c) Every bibliographical entry in Cyrillic is also transliterated in the Latin script and placed in square brackets:

59. g. Хаджиниколов, В. Общи въпроси на етнографската наука. – В: Етнография на България. Т. І. С., 1980, 53-59.

[Hadjinikolov, V. Obshti vaprosi na etnografskata nauka. – In: Etnografia na Balgariya. V. I. Sofia, 1980, 53-59.]

(d) Bibliographical entries in the Latin script are not transliterated in Cyrillic;

(e) If the bibliography includes books, articles in periodicals and collections, publications of written sources and archival documents in corpora as well as internet-based sources, then the list of titles is split into several separate subsections, as shown below. Alphabetical order of arranging the entries should be followed in each subsection. The subsections themselves should be arranged in the following order:

– Archival Sources / Sources

…………………………..

– Publications

………………………….

– Internet-Based Sources

……………………………

Abbreviations:

……………………………

8. After the main text and the BIBLIOGRAPHY some biographical data is provided by the authors. It should contain the name(s) of the author(s), his/her/their academic titles, institutional affiliation(s) and address(es), including (a) valid email address(es), as well as up-to-date information about his/her/their field of scholarly interests;
9. Images in JPEG or TIFF formats are provided at the end of the publication, after the BIBLIOGRAPHY. In the main text, there should be an in-text citation of each image: (Fig. 1), (Fig. 2), etc.
10. With the mere act of submission of his/her materials for publishing in Epochs Journal, the authors voluntarily accept their texts to be published not only on paper but in the electronic version of the journal too. In this way, the authors give their consent their publications in internet to be freely available for all the visitors of the electronic platform of the journal. Publication in the journal is not paid and a fee is not taken for the publishing of materials.

APPENDIX:

Guidelines for formatting of materials for publishing in Epochs Journal

[The present format is an extract from an article submitted for publishing in the journal]

ПРИШЪЛЦИТЕ: ДИНАМИКА НА МИГРАЦИИТЕ, СОЦИАЛЕН СТАТУС И АДАПТАЦИЯ

(НА ПРИМЕРА НА ОСМАНСКИ РЕГИСТРОВИ ДАННИ ОТ ХVІ–XVII В. ОТНОСНО НИКОПОЛСКИ САНДЖАК)

Красимира Мутафова

PRISHALTSITE (THE NEW-COMERS): DYNAMICS OF MIGRATIONS, SOCIAL STATUS AND ADAPTATION (ACCORDING TO OTTOMAN REGISTER DATA FROM THE 16^TH–17^TH CENTURIES REGARDING THE SANCAK OF NIKOPOL)

Krassimira MUTAFOVA

Abstract: The presented study is an attempt for a multifaced research the registered prishaltsi (out-comers) in the Ottoman tax inventories – one of the most important indicator of the occurred demographic, ethno-religious, economic and even political changes during 16th – 17th cc. The author’s observations are mainly focused on unpublished and just partially published Ottoman register material about sancak of Nikopol, while in the quantitative and statistical analysis is primarily used data from the detailed registered defters of 1516/17, 1541–45, 1579 ( 1613/14) and 1642/43–1646. One of the highlights is put on the reasons for the preservation of the authentic form of the word prishalets – prishelets (پرشلج), in the Ottoman registration practice, synonyms of which in Bulgarian language are preselnik (immigrant), chujdenets (foreigner), drugozemets (from another land), immigrant and others. One of the starting concepts in the study is that when registered in such manner they are clearly recognizable – for the local population, as well as for the Ottoman tax officers and clerks – as new settlers compared to permanent residents of the respective town or village. The outlined common characteristics of the discussed by the study prishaltsi, give grounds at least several key aspects of their role and place in the Bulgarian society during 16^th – 17^th cc. to be pointed out. First of all the so-called prishultsi are within the most important indicators of the demographic situation and the dynamics of migration processes for the period considered. The complex study of the data about them in the context of a number of other explanatory entries (ethnonyms and nicknames such as: surf/serb (serbian), vlach/eflyak, rum/grak (greek), latin, arbanash/arnavut, etc.; annotations, locating the departure points of the migration; so called “escapes by the taxpaying population (reaya)” and other) gives a real opportunity the basic parameters of the migration processes to be outlined. They mark the intensity of migration processes during 16^th – 17^th cc. that had led to the depopulation of entire regions and destabilization of the Orthodox community, but along with it had provided the constant “mechanical” growth and economic boom of a number of major urban centers in the Bulgarian lands. The high concentration of prishaltsi in Kazgan Banara (today’s town of Kotel), for example, as evidenced by the adduced register data, clearly marks the stages of the enlargement of the town and its transformation into one of the centres of the Bulgarian Revival movement. Among the outlined summaries the conclusion that deserves attention is that the so called prishaltsi are far from belonging to the marginalia of the society – neither at city level nor at village one. The summarized entries on taxes in all the commented registers from the 16th and 17th century do not detect any difference in taxation compared to the rest of the population, even when the prishaltsi are listed within the categories of population with special status and obligations to the central government. Furthermore, many of them are among the prosperous social classes in Bulgarian society throughout the whole period considered, and even afterwards.

Keywords: Ottoman period, Ottoman tax inventories, sancak of Nikopol, Bulgarian society during 16th – 17th cc., prishaltsi, demographic processes, dynamics of migrations.

Представянето на така дефинираната от мен тема на основата единствено на лаконичния „език” на османската документация е твърде амбициозна задача. Достатъчно е да посоча, че в българската култура и литература образът на пришълеца е повече от знаков. На ненадминатото перо на големия български писател Йордан Йовков дължим най-хуманното и най-поетичното представяне на другия, на чуждия за даден град или село. Много от героите на Йовков са „отнякъде” [Султанов, С. 1971; Игов, С. 2000], може би защото най-одухотвореният български разказвач и един от световните майстори на разказа има подобна съдба. Едва ли българин би могъл да си представи света на Йовковите герои без образа на другоселеца, неизменен персонаж в няколко цикъла разкази, емблематично въплътил другостта като социален феномен и социална присъщност.

Макар и не така емблематична, османската документация от първите столетия на османското владичество е незаменим източник за изследването, разбирането и интерпретациите на българския и балкански свят. Зад лаконичния „език” на финансово-административните документи е заложена може би най-богатата и изчерпателна информация както за регистрираните селища, така и за обитателите им. В най-голяма степен казаното се отнася за регистрите от вида муфассал (подробни). Подробните данъчни описи – основният изворов материал в настоящото изследване, включват сведения за селищното и административно устройство, топонимията, данъчното облагане и социалния статус на данъкоплатците, стопанската характеристика и пр. Поименното вписване на данъкоплатците, от друга страна, предоставя богат набор от антропонимични данни – самите те индикатор не само за традиции в именуването. Именно този тип извори, все още само частично публикувани, дават възможност за многоаспектно изследване на пришълците – един от важните показатели за демографското състояние и динамика на миграционните процеси в българските земи през разглеждания период.

Разбира се, в рамките на една статия едва ли би било възможно да бъде коментиран в детайли целият масив от разнородни османски документи за ХVІ–ХVІІ в. Наблюденията ми се ограничават най-вече върху няколко османски регистри за Никополски санджак от този период:

– подробен (муфассал) регистър на тимари, зеамети и хасове във вилаета Нийболу (Никопол), съставен през 922 (5. 02. 1516–23. 01. 1517) г. по времето на султан Селим I (1512–1520)1. Добре запазен и ясно датиран, регистърът съдържа разнообразна и компактна информация, подходяща за статистическа обработка;

– подробен (муфассал) регистър на тимари, зеамети, хасове, мукатаи, чифлици и вакъфи на територията на казите и нахиите Нийболу, Зищови (Свищов), Рахова (Оряхово), Чибре (каза с център с. Долни Цибър), Лофча (Ловеч), Излади (Златица) и Търнови от 1 шеввал 947 – 29 шеввал 951 (29. 01. 1541–13. 01. 1545) г.2;

– подробен (муфассал) регистър на тимари, зеамети, хасове, мукатаи и чифлици на територията на санджак Нийболу от 1022 (21. 02. 1613–10. 02. 1614) г.3 Съществуват предположения за по-ранна датировка на отразената в него информация, която според част от авторите, и лично според мен, отговаря на регистрацията, направена през 1579 г. Те обаче противоречат на факта, че регистърът включва хасове на султан Ахмед І (1603–1617) [Радушев, Е., Ковачев, Р. 1996, с. 30–31 (№ 26)]. В изложението обозначавам описа с най-ранната и най-късна възможна дата на съставянето му – 1579 (1613/14) г. [ —– ]

———–

[1] BOA – İstanbul, Maliyeden Müdevver № 11. Около половината от този регистър се съхранява в Истанбул. Направеният съпоставителен анализ от М. Кийл, а по-късно и от Р. Ковачев, показва, че фрагмент от същия муфассал дефтер се намира в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София (под сигнатура ТН 31/10). Публикуван е в поредицата „Турски извори за българската история” [ТИБИ, т. 1, с. 21–60]. Сравнението между двата фрагмента разкрива, че този от София (12 л.) е къс от липсващата част от съхранявания в Истанбул (324 л.), тъй като в тях, както изтъква Р. Ковачев, няма регистрация на един и същ обект [Kiel, M. 1991, p. 503–505. Вж. BOA – İstanbul, Maliyeden Müdevver № 11, с. 280a; Ковачев, Р. 1996, с. 222].

2 BOA – İstanbul, TD 416. В Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София се съхранява аналог на този регистър под сигнатура ОАК 4/57. Първоначално 6 л. от него са публикувани от Б. Цветкова, датирани в кр. на ХV в. [ТИБИ, т. 2, с. 335–354]. Впоследствие регистърът е убедително предатиран от Ст. Андреев, който измества хронологическата граница към 40-те години на ХVІ в. – преди 1548 г., въз основа на податки от палеографско и историческо естество [Андреев, С. 1992, с. 167–168. Вж. по-подробно: Калицин, М., Мутафова, К. 2012, с. 232–233, бел. 1]. В изследването е използван описът, съхраняван в Истанбулския архив.

3 BOA – İstanbul, TD 718. Използваме описа, съхраняван в Истанбулския архив.

BIBLIOGRAPHY

Publications:

Андреев, С. 1991 – Стефан Андреев. Муфассал дефтерите от ХV–ХVІ век. (Палеографско, дипломатическо и извороведско проучване). София, 1991 (хабилитационен труд). [Stefan Andreev. Mufassal defterite ot XV–XVІ vek. (Paleografsko, diplomatichesko i izvorovedsko prouchvane). Sofiya, 1991 (habilitatsionen trud)].

Андреев, С. 1992 – Стефан Андреев. За датировката на подробните османски регистри (муфассал дефтерите) от ХV–ХVІ в. – ИП, 1992, № 1–2. [Stefan Andreev. Za datirovkata na podrobnite osmanski registri (mufassal defterite) ot XV–XVІ v. – IP, 1992, № 1–2].

Андреев, С., Калицин, М., Мутафова, Кр. 2009 – Стефан Андреев, Мария Калицин, Красимира Мутафова. Извори за историята на град Омуртаг. Т. 1. Османски документи ХV–ХVІІІ в. Встъпителна студия, превод, коментар и показалци. В. Търново, 2009. [Stefan Andreev, Mariya Kalitsin, Krasimira Mutafova. Izvori za istoriyata na grad Omurtag. T. 1. Osmanski dokumenti XV–XVІІІ v. Vstapitelna studiya, prevod, komentar i pokazaltsi. V. Tarnovo, 2009].

Геров, Н. 1977 – Найден Геров. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 4. София, 1977. [Nayden Gerov. Rechnik na balgarskiya ezik. Fototipno izdanie. T. 4. Sofiya, 1977].

Грозданова, Е., Андреев, Ст. 2000 – Елена Грозданова, Стефан Андреев. За вътрешните миграции на българите през ХVІІ в. – ИП, 2000, № 3–4. [Elena Grozdanova, Stefan Andreev. Za vatreshnite migratsii na balgarite prez XVІІ v. – IP, 2000, № 3–4].

Грозданова, Е., Андреев, Ст. 2003 – Елена Грозданова, Стефан Андреев. Бежанци на родна земя. – В: Контрасти и конфликти „зад кадър” в българското общество през ХV–ХVІІІ в. София, 2003. [Elena Grozdanova, Stefan Andreev. Bezhantsi na rodna zemya. – V: Kontrasti i konflikti „zad kadar” v balgarskoto obshtestvo prez XV–XVІІІ v. Sofiya, 2003].

Иванова, С. 1993 – Св. Иванова. Градовете в българските земи през ХV в. – В: Българският петнадесети век. Сб. с доклади за българската обща и културна история през ХV в. София, 1993. [Sv. Ivanova. Gradovete v balgarskite zemi prez XV v. – V: Balgarskiyat petnadeseti vek. Sb. s dokladi za balgarskata obshta i kulturna istoriya prez XV v. Sofiya, 1993].

Игов, С. 2000 – Светлозар Игов. Българската литература през XX век. София, 2000, ISBN 954-90563-2-5. < http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=295&WorkID=11481&Level=1 > [Svetlozar Igov. Balgarskata literatura prez XX vek. Sofiya, 2000].

Кабрда, Й. 1937 – Й. Кабрда. Рая. – ИИД, кн. 14–15, София, 1937. [Y. Kabrda. Raya. – IID, kn. 14–15, Sofiya, 1937].

Калицин, М., Мутафова, К. 2012 – Мария Калицин, Красимира Мутафова. Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза. Сборник с документи. Встъпителна студия, превод, коментар и показалци. Отговорен редактор Ст. Андреев. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2012. [Mariya Kalitsin, Krasimira Mutafova. Podbrani osmanski dokumenti za Tarnovo i Tarnovska kaza. Sbornik s dokumenti. Vstapitelna studiya, prevod, komentar i pokazaltsi. Otgovoren redaktor St. Andreev. Vtoro preraboteno i dopalneno izdanie. V. Tarnovo, 2012].

Ковачев, Р. 1996 – Р. Ковачев. Новопостъпили османотурски описи като извор за социално-икономическото, историко-демографското, военноадминистративното и поселищно развитие на Никополски санджак през ХVІ в. – В: Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през ХVІ в. София (17–20. Х. 1994). София, 1996. [R. Kovachev. Novopostapili osmanoturski opisi kato izvor za sotsialno-ikonomicheskoto, istoriko-demografskoto, voennoadministrativnoto i poselishtno razvitie na Nikopolski sandzhak prez XVІ v. – V: Balgarskiyat shestnadeseti vek. Sbornik s dokladi za balgarskata obshta i kulturna istoriya prez XVІ v. Sofiya (17–20. H. 1994). Sofiya, 1996].

Мутафова, Кр. 2013 – Красимира Мутафова. Религия и идентичност (християнство и ислям) по българските земи в османската документация от ХV–ХVІІІ век. В. Търново, 2013. [Krasimira Mutafova. Religiya i identichnost (hristiyanstvo i islyam) po balgarskite zemi v osmanskata dokumentatsiya ot XV–XVІІІ vek. V. Tarnovo, 2013].

Недков, Б. 1972 – Б. Недков. Османотурска дипломатика и палеография. Т. 2 (документи и речник). София, 1972. [B. Nedkov. Osmanoturska diplomatika i paleografiya. T. 2 (dokumenti i rechnik). Sofiya, 1972].

Радушев, Е., Ковачев, Р. 1996 – Е. Радушев, Р. Ковачев. Опис на регистри от Истанбулския османски архив към генералната дирекция на държавните архиви на република Турция. Ред. Ст. Андреев. София, 1996. [E. Radushev, R. Kovachev. Opis na registri ot Istanbulskiya osmanski arhiv kam generalnata direktsiya na darzhavnite arhivi na republika Turtsiya. Red. St. Andreev. Sofiya, 1996].

Султанов, С. 1971 – Симеон Султанов. Йовков и неговият свят. София, 1971. [Simeon Sultanov. Yovkov i negoviyat svyat. Sofiya, 1971].

Тютюнджиев, И. 1994 – Иван Тютюнджиев. Казашки военни акции по Българското черноморие през първата половина на ХVІІ в. – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 3. В. Търново, 1994. [Ivan Tyutyundzhiev. Kazashki voenni aktsii po Balgarskoto chernomorie prez parvata polovina na HVІІ v. – V: Balgarite v Severnoto Prichernomorie. Izsledvaniya i materiali. T. 3. V. Tarnovo, 1994].

Kiel, M. 1991 – M. Kiel. Hrazgrad – Hezargrad – Razgrad the Vicissitudes of a Turkish Town in Bulgaria (Historical, Demographical, Economic and Art Historical Notes). – In: Turcica, T. XXI–XXIII, 1991

Părveva, S. 1991 – Stefka Părveva. Migration à l’interieur du pays de la population bulgare à partir de la fin du XVII^e jusqu’à milieu du XVIII^e s. – BHR, 1991, № 3

Abbreviations:

ГУА, ЦДА – Главно управление на архивите. Централен държавен архив. София [Glavno upravlenie na arhivite. Tsentralen darzhaven arhiv. Sofiya]

ИП – Исторически преглед. София [Istoricheski pregled. Sofiya]

Македонски историски речник… – Македонски историски речник, Институт за национална исторjа. Главен съставител д-р Стоjан Киселиновски. Съставители: д-р Александар Стоjановски (од 1371 г. до краjот на ХVІІІ в.). Скопje, 2000 [Makedonski istoriski rechnik, Institut za natsionalna istorja. Glaven sastavitel d-r Stojan Kiselinovski. Sastaviteli: d-r Aleksandar Stojanovski (od 1371 g. do krajot na XVІІІ v.). Skopje, 2000]

Ор. отд. на НБКМ – Ориенталски отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” [Orientalski otdel na Narodnata biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy”]

Персидско-русский словарь. Т. 2… – Персидско-русский словарь. Т. 2. Москва, 1983 [Persidsko-russkiy slovar’. T. 2. Moskva, 1983]