СТАНДАРТ ЗА ОФОРМЯНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ В СП. „ПРОГЛАС“

ISSN: 0861-7902 (Print), ISSN: 2367-8585 (Online) 
 

Списание „Проглас“ разглежда само ръкописи, които не са публикувани и не са представени за печат в друго издание. Статиите се подлагат на двойно анонимно рецензиране. Редакционната колегия взема решение за публикуване въз основа на становището на рецензентите. Ръкописите се изпращат на имейл [email protected] или чрез системата за онлайн подаване в срок до 15 февруари (за кн. 1) и до 01 септември (за кн. 2) на текущата година като два файла във формат *.doc / *.docx и *.pdf. Файловете в наименованието си съдържат фамилията и името на автора, например Petrov_Ivan.docx.

За публикуване в списание „Проглас”  не се изисква такса от авторите.

Език на публикациите

Приемат се ръкописи на български, руски и английски език. Ако езиците са чужди за авторите, преди изпращането им ръкописите трябва да бъдат проверени от владеещи езика на професионално ниво. Същото важи и за резюметата. Текстове на недобър български, руски или английски език няма да бъдат разглеждани.

Обем на публикациите

Допустимият обем за статия е до 36 000 знака с интервалите, за рецензия – до 5400 знака, за дописка в раздел „Хроника“ – до 1800 знака.

Структура на ръкописа на статия

Ръкописът на статия трябва да бъде структуриран по следния начин:

имена на автора (авторите) на български (или руски) език;

заглавие на статията на български (или руски) език;

имена на автора (авторите) на английски език;

заглавие на статията на английски език;

резюме на английски език;

ключови думи на английски език;

резюме на български (руски) език;

ключови думи на български (руски) език;

текст на статията;

благодарности (ако има);

цитирана литература;

използвани съкращения (ако има);

титли, месторабота и имейл на автора.

Статии, написани на английски език, съдържат резюме и ключови думи само на английски език. Също и имената на автора (авторите) се изписват само на английски език.

Резюме и ключови думи

Резюмето в обем до 900 знака с интервалите трябва ясно да представя същността на проведеното изследване, като акцентира върху получените нови резултати. Ключовите думи са не повече от шест и трябва да бъдат добре разпознаваеми. Не се препоръчва използването на дълги изрази като ключови думи.

Шрифтове и типографско оформление

Материалите трябва да бъдат написани с Times New Roman. Ако са използвани други шрифтове, те задължително се предоставят като отделни файлове. Използват се само Unicode шрифтове.

Няма изисквания за големина на буквите, полета, междуредово разстояние. Важно е параграфите и бележките под линия да бъдат оформени с помощта на автоматичните възможности на Microsoft Word.

Примерите се изписват в курсив. Значенията на думи се представят в единични кавички. Например лат. cucullus ‘качулка’. Ако примерите са на език, различен от езика на доклада, в двойни кавички се представя и техният превод. Например Labas vakaras! „Добър вечер!“ Заглавията на точки и подточки в текста се изписват с получерен шрифт.

Графики, таблици, изображения

Графики, таблици и изображения се включват в текста на местата, където трябва да бъдат. Представят се и като отделни файлове.

Цитиране в текста

В текста източниците се цитират в кръгли скоби, например: (Младенов 1979: 158). Когато са цитирани автори с еднакви фамилии, в скобите се посочва и инициал: (Младенов, Ст. 1979: 158). При повече публикации от един автор в една и съща година след годината се добавя индекс с буква, например: (Младенов 1979a: 158), (Младенов 1979б: 160). Не се допуска използването на бележки под линия за цитиране.

Списък с цитираната литература

Списъкът на литературата след текста на статията започва след заглавие БИБЛИОГРАФИЯ и включва само цитирани източници. Заглавията на кирилица, латиница, гръцка и др. азбуки се подреждат в отделни блокове. Заглавията, които не са на латиница, трябва да се транслитерират на латиница, като се спазват правилата за транслитерация, утвърдени от съответната държава. Българските имена и заглавия следва да се транслитерират според Закона за транслитерация на Р. България.

Примери:

Книги

Георгиев 1991: Георгиев, С. Българска морфология. В. Търново: Абагар. // Georgiev 1991: Georgiev, S. Balgarska morfologiya. V. Tarnovo: Abagar.

Килева-Стаменова, Денчева 1997: Килева-Стаменова, Р., Е. Денчева. Речник на „неверните приятели на преводача“. Пловдив: Lettera. // Kileva-Stamenova, Dentscheva 1997: Kileva-Stamenova, R., Е. Dencheva. Rechnik na „nevernite priyateli na prevodacha“. Plovdiv: Lettera.

Бояджиев и др. 1998: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София: Петър Берон. // Boyadzhiev et al. 1998: Boyadzhiev, T., I. Kutsarov, Y. Penchev. Savremenen balgarski ezik. Sofia: Petar Beron.

Публикации в сборници

Андрейчин 1982: Андрейчин, Л. Стефан Младенов. – В: Строители и ревнители на родния език. Андрейчин, Л., В. Попова (ред.). София: Наука и изкуство, 230 – 231. // Andreychin 1982: Andreychin, L. Stefan Mladenov. – In: Andreychin, L., V. Popova (red.). Stroiteli i revniteli na balgarskiya ezik. Sofia: Nauka i izkustvo, 230 – 231.

Публикации в периодични издания

Кабакчиев 1981: Кабакчиев, Кр. Един тип глаголно-именни словосъчетания и връзката им с видовата система на съвременния български език. – В: Български език, кн. 5, 427 – 433. // Kabakchiev 1981: Kabakchiev, Kr. Edin tip glagolno-imenni slovosachetaniya i vrazkata im s vidovata sistema na savremenniya balgarski ezik. – In: Balgarski ezik, kn. 5, 427 – 433.

Ramachandran, Hubbard 2001: Ramachandran, V. S., E. M. Hubbard. Synaesthesia – a window into perception, thought and language. – In: Journal of Consciousness Studies. Vol. 8. No. 12, 3–34.

Източници в интернет

РБЕ: Речник на българския език. София: Изд. на БАН. // RBE: Rechnik na balgarskiya ezik. Sofia: Izd. na BAN. < http://ibl.bas.bg/rbe/> [30.12.2019]